Приказки за цветя
Преди повече от половин век латвийската писателка Анна Сакза написа няколко малки истории за децата, които тя съчетава в една книга "Приказки за цветя". Идеята за създаване на тези прекрасни приказки се появи в писателя по време на разходката си в гората. Научете какво са завладели тези приказки за сърцето на младите читатели.
Приказките на Анна Сакс са забележителни доброта, нежност и понякога болка, който се излива от страниците на тази книга. Всяка отделна приказка разказва за това или онова цвете, за историята му. Всяко едно цвете е животът на някого. И животът на някой е отделен герой.
"Приказки за цветя" Сакс говорят за това как съдби на хората, които са живели в тази или онази епоха. С много знаци съдбата се развива така, че да се обърнат към различни цветя. Отговорът на въпроса, защо се е случил, може да се намери на страниците на тази детска книга, където дърветата могат да говорят с човешки гласове, а цветята могат да обичат.
Във всяка приказка върви история за отделно цвете, Може да бъде гора или просто да расте в цветно легло. Абсолютно незабележимо, като заека зеле или очарователно, като орхидея или водна лилия. Но всеки път читателите виждат неописуемата красота, която се крие зад името на растението.
И така всяко растение е надарено със своя съдба. Какво определи тази съдба? Разбира се, характера на човека, който се е превърнал в това цвете. Писателят се опита да инвестира внимателно целия спектър от преживявания, емоции на човек и неговия характер в това или онова цвете. Какво се случи, всеки може да разбере, като прочете приказките на латвийски писател.
Анна Сакс пише "Приказки за цветя" специално за деца. Но въпреки това, книгата е много популярна сред възрастните, В крайна сметка, понякога те искат да се потопят в света на тях.детството, където родителите им четат тези очарователни приказки, а самите деца гледат на цветни илюстрации, на които са изобразени най-красивите цветя. Прочетете и кажете на децата си тези приказки за цветя!
Цитати от книгата
- О, Боже мой, това е последното ми цвете - сВъздишката каза една дива роза една сутрин. - Ако само утринният вятър се върна, докато цветът не избледнее. Той обаче ще ме обича и без цветя, защото беше първият и единствен, който видя душата ми, дълбоката ми чиста душа. Колко красива е казал за него.
"Ако Камелия има повече време, може би,нещо и щеше да си помисли, но сега нямаше време да мислиш, беше необходимо да действаш. Той хвана красотата на гората, скри го под една широка раса и го отнесе вкъщи. По пътя към устата на Диздат се стигна, само в стаята, където монахът я сложи на леглото, възкликна:
- Какво си направил? Сега дървото ми ще изсъхне ...
- Нека изсъхне. Има ли няколко дървета в гората? Камелий я утеши.
- Както не разбирате, ако дървото ми изсъхне, аз ще умра - каза тъжно Драйда.
